Разговарям с Калоян Атанасов, капитан на националния отбор Юноши до 16 г., който завърши на второ място на Европейското Първенство, провело се в Албена през 2019 г.
Той е само на 16 г., тренира от десет годишен в отбора от гр. Перник СК „Ен Джи Ес“, с треньор Руслан Стефанов. И двамата бяха отличени на провелото се през м. март Общо събрание на БФХТ, а Калоян спечели и наградата за „Най-преспективен млад състезател до 18 г. за 2019 г.“ на община Перник.
Калоян Атанасов
капитан Юноши до 16 г. ('19)
Събирахме се всеки месец за поне 5 дни, но в тези 5 дни се тичаше доста! Спомням си, че през повечето лагери не правехме двуразови, а дори триразови тренировка. Навсякъде бяхме заедно и това, смятам допринесе за сближаването ни като отбор и обиграването ни преди турнира. Общо взето давахме всичко от себе си за общата цел – финал на Европейското първенство Challenge 2.
Много смях, много емоции ни съпътваха на тренировките, но имаше и доста работа. Нямаше значение дали вали, дали е много топло, дали е светло или тъмно – ние бяхме там и се опитвахме да се подготвим по най-добрия начин.
Между лагерите бяхме задължени да записваме всичко, което сме правили като индивидуални тренировки. Моята тетрадка беше изписана цялата и си остава спомен за цял живот. Записвах си бяганията сутрин в 6 часа, подробно описвах упражненията с клуба и също физическите ми тренировки като лицеви опори, коремни преси, набирания на лост и др.
Нашите треньори винаги са ни казвали, че смисълът на всичко е да се забавляваме. Специалното на нашите треньори бе, че те не просто ни бяха треньори – те бяха наши приятели. И като стана дума за приятели се гордея с това, че създадохме и трайни приятелства в самия отбор. Все пак, ако не се разбираме извън терена, как ще играем като „едно цяло“ вътре. Да си национален състезател е престижно, но за целта трябва да си старателен и да влагаш много от енергията си в тренировките на лагери и извън тях. Само тренирайки здраво можеш да очакваш високи резултати и ние, смятам направихме нещо страхотно за бъргарския спорт. Класирахме България за първи път в Challenge 1.
Сега, следващият отбор, който ни наследява в тази възрастова група трябва да довърши това, което ние започнахме, а именно България да получи право да участва на Младежките Олимпийски игри.
Преди да се усетим дойде време да покажем какво можем. Първата ни среща беше на 4ти юли 2019 с отбора на Гибралтар. Момчета им показаха много грамотен хокей и въпреки това ние успяхме да излезнем победители от двубоя. Следващият ни противник беше Армения и се справихме с тях, но срещнахме проблеми срещу Русия. Те са невероятни и по-точно капитанът им. Не бях виждал такава техника и скорост на живо преди, просто човекът е някаква машина! 
Класирахме се за елиминационната фаза на турнира, където преодолихме Финландия на четвъртфинал и Словения на полуфинал, с което свършихме работата си. Остана само финалът! Мачът беше с Русия и ние трябваше да го изиграем за чест. За съжаление не успяхме да ги изненадаме, отново загубихме, но тяхната класа е много по-висока. Аз за нещастие приключих мача с разтежение. Дори не успях да го завърша. Приех го много трудно, но най-близките ми хора ми казаха „Хей, горе главата, ще имаш още много възможности“ и бяха прави. Възстанових се от контузията бързо, а целта на отбора ни беше изпълнена.